11.02.2022 г.
Здравейте Елеазар Хараш.
Темата ни днес е “Тайната на Сфинкса”. До колко е позволено да се разкрият онези неща, които Сфинксът пази вече толкова дълго време?
Вече много е позволено. Значи, ще говорим днес…по една идея вече ще имаме за Сфинкса. Вече доста е позволено! Сфинксът е гласът на Древния, предверие към Тайната на Древния. Сфинксът е мястото, древното място, където човека се ражда като Бог. Това е свещеното място на първото време, изначалното време. Той е предупреждение, че тези, които не се завърнат към свещеното си начало ще си останат всякога човеци. Смъртни…тоест скитащи същества, души-същества от старите светове; провалените светове.
Сфинкса ни казва, че Древността е нашият произход, нашата абсолютна родина, нашата безпределност, и че ние сме извън живота и смъртта. Значи, следващото интервю ще бъде за неща по-дълбоки от Бога. Там ще падне ударението…за Прасъществото. Значи след време няма да остане следа от Бог. Не ти говоря за други неща. Всичко ще се върне в най-древното начало, където нищо е нямало… върховното Нищо. Прасъществото. За него ще говорим. Ще се смутят, да…
Вие това го докоснахте леко, когато разказвахте онзи потаен разговор между Бену.. между Феникса и Бога.
Да. Дълбоки са нещата. Мистични са… Сфинкса ни казва, че Древния е произхода ни. Значи тука, никой не нарушава закони (в Мистерията и Безкрая), тука е поведението на Безкрая…мястото на Сфинкса. Това е древното поведение на Безкрая, т.е на великата Свобода. Тука е нашето древно царство и никога е нямало заповеди. Нито 10, нито 2, нито една…просто това е…такива са съществата. Сфинкса ни казва, че ние не сме хора, а древни създания без начало, без край. Без живот и без смърт. Ние сме преди живота и смъртта. Ние сме древни, защото сме Мистерия. В Древността сме Мистерия.
Тот казва: “Тука общуването е дълбини с дълбини. Всичко се случва навътре в скритата реалност, светлинно тяло със светлинно тяло.” Никакви заповеди, никакви грешки. Обмяна на дълбоко ниво…изначална обмяна между души. Ние сме Тайнство в себе си, но сме изгубили себе си. И тука в това изначално състояние не тече време. Тука тече Древност и велика Пълнота.. и Сфинкса призовава за завръщане в този пра-произход. Тука няма никаква Троица, тука има едно единствено върховно Прасъщество.
Тот казва: “Върховният не е триединен, а Единствен.” Никакви заместници, никакви…нищо. “Пред него за безсилни абсолютно всички видове Божествени познания; не говорим за духовни. Пред Прасъществото следващият път ще стане… Сфинкса символизира най-древното послание. Това е: “Постоянен взор в Древния”. Сфинкса е свидетел на Потопа. Той знае тайната на историята, защото Той е преди нея и преди Потопа. Тот казва, че Сфинкса е бил свидетел на най-страшния Потоп, който с вихърът си е унищожил Акашовите записи. Сфинкса знае..той е не само статуя. Той е Прасъщество, един от боговете, които е влязъл…както е във Феникса..има такова нещо…както е в Скарабея. Това са египетските тайни са страшни.
Сфинкса е Безмълвие, защото истинското познание е безмълвно…до което антлантите са се домогнали. Още в Атлантида Сфинкса е бил мистично учение за Безмълвието. Очите на Сфинкса не са от този свят. Те гледат само към Безкрая, мястото на безмълвната Истина. Там е цялата Истина. Значи света е ограбена Истина, сътворението е ограбено. Несътворението И пътят към Сфинкса е… Сфинкса е част от дълбинният Покой на Безкрая. Този Покой е скрит от погледа на света. В Покоя няма мисъл и за това…Той вижда Безкрая. Никакво мислене…никакъв астрален свят..дълбини.. Навътре в нас са дълбините. Навлезеш ли навътре - няма Бог, няма Сътворение и т.н...
Покоят в виждащ. Сам по себе си, защото всяко истинско знание завършва с Покоя. Сфинкса е пазителят на древното познание. Древният живот е бил съвместен живот с Бога. Изначалният Бог. И този живот е бил Безмълвен поради голямата наситеност и пълнота. Просто я нямало какво да се каже. Чисто безмълвно знание и споделяне. Сещам се..ако споделяш с някой човек нещо, най-дълбокото което може да се споделя, освен красивите знания, даже мистични..е онова дълбоко безмълвие. То напоява даже и мистичното знание.
Сфинкса е представител на древната Мъдрост и само тя има цялото истинско знание. Сфинкса е изначалното творение на Египет, най-първото, защото е въплъщение на самият Бог, на самият Древен. Сфинкса е древно знание, което изгубено, защото е изгубено великото единство и старото сливане…изначалното…наречено Златният Век. Сфинкса казва: “Има само един Древен и за него не може да се говори.” За това мълчи Сфинкса. Сфинкса ни казва, че трябва да тръгнем навътре към собствената си Мистерия. Трябва да събудим същността си, древността си.. Древният Бог е слязъл и е станал Сфинкс, това е негова жертва. Пазителят, самият Той! Той е символ на себе си и за това Сфинкса е част от дълбините на древността... най-дълбокият символ.
Тот казва: “Сфинкса пази пирамидите, а пирамидите съхраняват Божествената природа в нас. Пирамидата не е геометрия. Тя в състояние на Чистото Съзнание, а Сфинкса е пра-състоянието…разтварянето в Нищото.”. Сфинксът и вселената могат да изчезнат, но това пра-състояние никога не изчезва, защото Мистерията на самата Древност е това състояние. Това е състоянието на древния Бог и на изначалния живот. Няма как да изчезне….а не някаква си архитектура, математика, изчисления, и т.н. Никакви изчисления на пирамидите не могат да изчислят това древно състояние. Постигат го мистиците. Жреците на Египет не са изчислявали това древно състояние. Те са живели в него. Те са били потопени в него поради изключителната си отдаденост. Но това са същества от древният свят, избрани. Всички, които нямат това състояние, те са изпуснали смисъла и говорят за някаква математика, архитектура, наука, геометрия - това е невежество. Те все ще изчисляват нещо. Това състояние не може да се изчисли. Сфинкса те пита безмълвно: “Ти в кой свят си? В кое състояние си? В човешкото или в древното?”
Тот казва: “Върхът на пирамидата е точка…Тесният Път…, a точката е началото на всичко. A Сфинкса е края..завръщане в нулата, в Нищото, в изчезването, в Древния. И така, точката е Божествено явление, а Сфинкса е древното състояние. Пирамидите са само пътеводители на народите. Докато ги има, Света ще го има. Пирамидите трябва да се завърнат в Сфинкса, Пазителя. Какво пази Пазителя? Тот казва: “Древната Несътвореност”. Сфинксът е мистично роден. Той е слязъл мистериозно от Древния в Света. Който е познал Тайната на Сфинкса не е човек. Той става Дух и се завръща в своята безконечност и се подготвя за дълбинното Сияние на Мистерията. Тот казва: “Сфинкса прославя Древността и Безмълвието, а пирамидите показват Пътя към тази Древност, мястото на боговете. Мястото от където сме слезли. А Рая, това е късно явление и далече е извън…извън Древността…извън произхода, далече от абсолютната родина. Шестия старец казва: “Сфинкса го познават само тези, които са придобили Тайнството наречено Истина”. Цялата Истина е в този дълбок свят, нали..не е в света, не в Сътворение.
Това същество, този Бог, който е въплътен в Сфинкса. Това, което е днес е отпечатък, ехо от Неговото присъствие или Той е активно присъстващ и днес.
За пробудените е активно присъстващ иначе Сфинкса е само негово тяло и за който трябва Той влиза и разказва за себе си по малко… Същество! Родено от Пра-Съществото, слязло от Безмълвието…не от мълчанието..и говоренето да не говорим. Сфинкса е рождение безмълвно, чиста несподелимост. Докато пирамидите споделят пътя, Пътя към Чистото Съзнание, към Единствения, а Сфинкса нищо не може да каже, защото Той е там, в сърцето на Върховния. А там е велико безмълвие, защото не можеш да го споделиш, не можеш да споделиш Древния. Всеки, който го е видял става безмълвен и изумен завинаги. Сфинкса гледа към Нетера, към Бога и към Върховно Скритият.
Да познаеш Тайната на Сфинкса, означава да си се докоснал до собствената си изначална дълбина. А тя е Мистерия. Тази твоя дълбина е тази същност в живота, която има най-дълбоко и чисто значение, защото това е древна вроденост, която никой не може да ти отнеме. Сфинкса е водител към незнайна Мистерия, която е извън вселената. Той е част от сърцето на Древния, скритият в собствената си върховна потопеност. Посланието е, че Древният е несподелим и че всичко е произлязло от нещо неизразимо и неопределено. Кой може да опетни неизразимото, тази велика недосегаемост?
Който е изчезнал в неизразимото, той се е завърнал в своята изначалност и в състоянието, което е бил преди сътворението. Сфинксът не е част от вселената.. макар, че изглежда така… Сфинксът не е част от света, от историята. Той е част от Древността и от несподелимият Абсолют. Сфинкса е част от неизреченото безмълвие, а както казах не от мълчанието. Защото атлантските жреци казват: “Древния е по-безмълвен от Тишината, защото тя някога проговаря. Той - не.”
Животът е само капка от неговата бездънна мистерия. Когато древния Бог го е нямало, ограничението…го е нямало тогава ограничението..когато Древният е бил, тогава го е нямало ограничението Живот… Но тогава Сфинксът е бил. Сфинксът не е образ и подобие, а път към Древния, който никога е нямал образ. Как може да има образ тази бездънна Мистерия. В тази върховна Мистерия няма нито живот, нито слово, нито свят, нито вселена. И Учителя казва: “Нищото означава никакво ограничение. Върховна несподелимост и затова, Той мълчи.” Защото тези, които са в Мистерията не могат да я споделят, а тези, които не са в Мистерията нищо не могат да кажат.
Мистерията съществува, защото е несподелима. Несподелимостта е винаги наситена, пре-чисто наситена с мистични лъчи. Несподелимостта е есенция на Древния. Тази несподелимост е опората на световете и Сфинкса е част от нея. Когато световете са се родили, когато живота е слязъл…случило се е нещо споделено. От това споделено трябва да се върви към великата несподеленост, към древното безмълвие. Това споделя мистикът с хората и със съществата…несподелимост. И Сфинкса и мистика споделят своята безконечност, своята безбрежност, своята цялост, защото какво друго да споделят? Мистика е слязъл от тази несподелимост и там се завръща. Мистика както и Сфинкса са родени от тази сърцевина на Несподелимостта. Те се хранят с несподелимото и с тази необятна безпределност, защото как можеш да споделиш Прасъществото. Този древен Праотец, Праизточник….Той е Безмълвие, Безвремие, неопределимост. Най-красивата несподеленост. Това е древното, мистериозно царство отвъд всички царства.
За Сфинкса животът е ограничение на Безкрая и на Мистерията. Сфинкса е независим от минало и бъдеще, защото има само един древен Бог - Прасъществото - и това е всичко. Сфинкса има древност, а не минало в себе си, защото Той е отвъд Тайната на живота. Той е по-дълбок от самият живот. Древността е преди живота и смъртта, преди всяко минало. Както казах, Древността е без история и за това, Сфинкса е без история. Той е символ на древното начало, в най-дълбокия смисъл - Прасъществото. Древността е преди световете…и сътворени, и несътворени.
И така…нещо за Прасъществото: Съществува древно Прасъщество. Това е единствената пра-сила. Това Прасъщество е изключително, дълбинно потопено в себе си. Никакъв образ! Ослепителна мистериозна неведомост навътре… Абсолютно необяснимо. Бог е само капка от него. Бог също е без образ, също е част от Нищото. Например Христос също е част от Нищото, затова няма гроб. Как Нищото ще има гроб..то да не е… Никога не се е раждал този, който може да го изрече. Египетските жреци го наричат Амун..най-скритият, Върховно Скритият. Но и това нищо не обяснява. Просто са…
Това върховно неизречено Прасъщество, дори и Безкраят е капка от Него. Това Прасъщество е изрекло Бога, но се е скрило навътре в прасебе си…в своята бездънна непознаваемост. Това Прасъщество е безконечната и бездънна непознаваемост, целта на всички светове, същества и богове…и сътворени и несътворени. Всичко се движи към тази велика непознаваемост. Това е част от моя книга “Мистика”, която не е издадена още…”Гносис от Тот”.
Но да се върна. Това Прасъщество никога не се е раждало, То просто не може да се роди. Учителя казва: “Не може да се вмести никъде”. И във вселената и извън нея. Това Прасъщество е по-дълбоко от всяка роденост и нероденост, То не е Отец, а Праотец, Прасъвършенство. То е родило от себе си Отеца за който окултният свят почти нищо не знае. Тъй като има родени от него три Отеца. Третия - на най-ниското ниво е пазител на сътворението и Вечността. Той движи всички към Вторият Праотец - на Бездната.. Пазителя на Бездната…е Учителя… И после всички достойни ще отидат в Първия Праотец - на Мистерията. Първите двама живеят в дълбините на Абсолюта и чакат, защото…дълбоки неща.
Тот.....Това е…са дълбини..в неговото пра-съвършенство, тези двата отеца. И за явния Отец е казано в Исая…даже за него: “Неговия разум и неизследим.” Част от Нищото, говорим за него. Това Прасъщество и съществуванието го ограничава и несъществуванието. Всичко е ограничение. Ще обясня: Една част от това Прасъщество си остава неизречена всякога, друга част абсолютно несподелима, трета абсолютно неизследима. Без това Прасъщество не могат да живеят нито диханията, нито неродените, нито непроизнесените. В сърцето му има място за милиони светове и същества и тези светове не могат да запълнят сърцето му.
Това Прасъщество е излъчило Бога като нероденост, но съществуваща нероденост. Това е Бог. А Той самия и изцяло Нищо. Върховна и несъществуваща нероденост, тоест абсолютно неограничена…и абсолютна неизговоримост. Туй което казвам е условно, защото няма как…няма думи. Това Прасъщество не може да сподели себе си поради бездънната си непостижимост. Тези, който са потопени в него живеят в своето бездънно несъществувание. Там са най-скритите същества на дълбините. Съществата потопени в Прасъществото нямат себепознание, защото са себеизчезнали отвъд границите. Самоизчезването е съвършеното обучение. Който е изчезнал в Древния, няма народност в себе си, а само дълбини.
Сфинксът ни казва: “Само в несъществуващото живеем, а в сътворението умираме.” Ние сме били древно-несъществуващи свободни. Без корен, чисти духове, но сме избрали съществуванието, ограничението и смъртта, защото сме изгубили Нищото, целостта си и сме сътворили смърт в себе си. Ние сме изгубили умението, казва Тот, да не съществуваме. Умението да не съществуваме…а то е умение на целостта, умение на Нищото…крайната цел е завръщане в смисъла, тоест в целостта.
Сфинксът е указателят към Прасъществото. Прасъществото още от древността ни е оставило Учението за Бездната, за Нищото, за несъществуванието, което е без смърт, без рождение. Когато си нероден не можеш да умреш. Когато си в Нищото ти си над живота и смъртта, защото Нищото е свободата, а Нищото е цялата Истина. А сътворението е изгубената Истина. Това е страхотното послание на Сфинкса. Към края съм.. Това е послание над живота и смъртта. Тази дълбинна Истина е смъртоносна за неподготвените. Съществувало е безвремие, когато нищо не е съществувало. Всичко е било обвито в неизразимост, в цялост. Нито живот, нито смърт, само велика пълнота. Без избор всичко ще се върне там. Тогава сме били в сърцето на Нищото, в сърцето на Прасъществото. Великата пълнота това е бил древният свят излъчен от Прасъществото. Нито материя, нито същност, нито Бог, нито човек, нито ангели, нито дяволи…а само Мистерия. Там гледа Сфинкса. Това е Боре.
Тази лекция проблесна… и изчезна много бързо, сякаш скоростта й е отвъд времето и много потайно сякаш изнесохте неща които не са дори за нас.
Ами, за душите са…, за търсачите са, за пробудените са и те ще ги осмислят все повече. За умовете - не.
Да…
Но някои от тях търсачи все пак, които са малко търсачи нещо ще им…може нещо да им допадне.
Но така както го почувствах е…може би е и за неродените.
Повече за неродените - да. Дълбоко осъзнатите са неродени. Но трябва да си изживеят живота, трябва…просто си е..
Когато Сфинксът (поправка Фениксът) в онзи мистичен разговор пита Бога: “А ти някога умирал ли си?”, Бог какво му отговаря?
Бог му отговаря, че е умирал, за да се превърне във всички тези същества и чрез тяхната смърт те да го познаят и да станат като него. Условна смърт, Той не може да умре и да иска. Привидно умира, за да може така и природата и всичко…водите …във всичко се пожертвал скрито..
Учителю, укрепи се във нас, за да можем, макар и бавно да пъплим нагоре към върха на пирамидата.
Учителя го прави все повече. Да… Той е постоянно с нас и за това е хубаво постоянно да мислим за Него. Като мислим постоянно за Него, Той е все повече в нас. Да…
Благодаря.